Чепеларе се намира в централната част на Родопите, по горното течение на река Чепеларска, при средна надморска височина 1150 метра и територия 375 кв. м. Спрямо земното кълбо Чепеларе се намира на 24 градуса и 42 минути източна дължина от меридиана Гринуич и на 41 градуса и 44 минути северна ширина от екватора. Общинският център се намира на 230 км от столицата София, на 80 км от град Пловдив и на 10 км от курорта Пампорово. Само на 100 км от нас по новостроящата се магистрала е Гърция. Населението на Общината е 9 800 души .

Климатът е умерен, преходно-континентален. С четири ясно изразени сезона – пролет, лято, есен и зима. Чепеларе е най-слънчевият град в България – 270 дни в годината. Зимата е мека и топла. Снежната покривка се задържа сравнително дълго, между 80-120 дни в годината със средна дебелина 30-80 см. Пролетта настъпва значително късно, а лятото е прохладно и свежо.

Паметници на културата
На територията на община Чепеларе има 61 паметника на културата, от които 17 са обявени за паметници на културата, а останалите 44 са само декларирани за такива. Три от обявените паметници на културата са с национално значение, 2 за сведение, а другите 12 с местно значение. От декларираните паметници на културата 3 са с национално значение, 1 за сведение и 40 с местно значение.

От древността Родопите са тайнствена и загадъчна планина. Планината на митичния Орфей и бесите – пазителите на прочутия храм на Дионисий. Археологическите разкопки свидетелстват за наличието на живот от около ХІІ век пр. Христа. Останките от множество тракийски крепости говорят, че тук в древността е кипял богат обществено-културен живот. Крепостите са охранявали тракийския път от гр. Абдера (на Егейско море) за Истрос (р. Дунав). Залежите на руда в региона благоприятстват за развитието на металодобива и ювелирното изкуство от дълбока древност. Находките на бронзови тракийски фибули говорят, че още през 7-8 век пр. Христа е имало центрове на отливно производство. На сегашната територия на Община Чепеларе са намерени повече от една трета от всички дъгови еднопружинни фибули. Рударството продължава да се развива и след покоряването на района от римляните. За това косвени сведения се съдържат в раздела за мините и онези, които работят в тях, в Закона на император Валентиан I (364-375 г. сл. Хр.) и в творчеството на римския поет Клавдий (ІV в. сл. Хр.). Откритите при археологически находки стъклени съдове, чаши, токи, монети и керамика от късната римска епоха (379-450 г. сл. Хр.) свидетелстват за продължаващия интензивен стопански живот. През 1911 г. при направени разкопки са открити следи от римска баня, която за сега е единствената следа от градско строителство в Централните Родопи.

От периода на Първата и Втората българска държава (681-1393 г.) са открити множество средновековни крепости, селища и некрополи, някои от които продължават да се използват още от тракийско време.

През епохата на Българското Възраждане (1762-1878 г.) в гр. Чепеларе и селищата около него кипи оживена културно-просветна дейност, илюстрирана от съществуващите 14 храма и 72 параклиса. Четирите от църквите са декларирани като художествени паметници на културата с национално значение, а една от църквите и 15 параклиса са декларирани като паметници на културата от местно значение. Към всеки храм е съществувало и училище.